
Информационен банкрут: Провокативно заглавие или тъжна констатация?
Нуждата да преосмислим всички действащи модели в обществото ни води не само до интелектуално изтощение, но и до сериозно разделение сред хората. От ретро настроенията в стил #wantmylifeback, #backtobasics и #vintageretro до смели прогнози как вече живеем в бъдещето на хибридната реалност. Като дървена треска в цялото това бурно течение непрестанно изплува въпросът "Какво е реалност?" и "Коя реалност?", а понякога дори "Чия реалност?"
Как стигнахме дотук? Съвсем закономерно, стъпка по стъпка, боя се. Помните: „Ако не промениш посоката, в която се движиш, ще стигнеш там, закъдето си тръгнал“, нали?
От 2015 година насам в барометъра Edelman Trust Barometer доверието (истината) присъства във всяко заглавие на доклада. Случайност? Със сигурност не. А пандемията само извади в невъзможно-да-отвърнеш-поглед видимостта на масата от хора "банкрута на информацията".
Бизнесът е институцията, която се ползва с най-голямо доверие (индекс на доверие 61, с ръст за 2021 г. спрямо 2020 г. от 2 процентни пункта). Необходимостта от задълбочени анализи на постоянно менящата се ситуация, но в още по-голяма степен нуждата от бързи реакции - всеки ден, в който се бориш за оцеляване или за по-висока печалба - определиха високата ефективност в кризисната ситуация. И това бе оценено.
Но дори по-въздействаща бе готовността на същия този бизнес, който често е "оплюван", че преследва във всичко печалбата - да защити и помогне. А колкото до печалбата - да, той затова съществува. И би било наивно да си представяме, че бизнес и алтруизъм са едно и също. Без тези печалби не биха били възможни всички добри дела, които компаниите правят за собствените си хора, но и за цялата общност. Програми за развитие, дарения, спонсорство и помощ във всякакви мислими и немислими форми. Не само във време на пандемия, а непрекъснато. "В добро и в лошо", както казват.
По тази причина е крайно време да започнем да назоваваме нещата с истинските им имена. И компаниите. Защото както хората са различни, така са различни и организациите. Затова имат имена - за да можем да ги различаваме. И всеки да успее да разбере и да прецени с кого би искал да е близък.
Медиите също добавят 2 процентни пункта към индекса си на доверие (51) според Edelman Trust Barometer 2021. Трудният път, по който вървят, ще доведе според мен до по-бърза трансформация на вече буксуващия модел на финансиране. Порочното разбиране зa свободно достъпна, безплатна информация след отварянето и масовото "заселване" на интернет, не би могло да е устойчива основа.
Другият глобален въпрос е за продължаващия възход на собствените комуникационни канали на организациите. Медиите на работодателите вече са с най-високия индекс на доверие по отношение достоверността на комуникацията - с 61 точки, следвани от националните управления с 58 и медийните материали с назован източник (57). Информацията от големите корпорации се нарежда на четвърто място с 48 точки - съвсем малко преди платеното рекламно съдържание (46). Последно място е отредено на социалните медии с 35 точки.
Дали това ще доведе до "поглъщане" на медиите от бизнеса и изземане на функции като информация и развлечение? И какво ще се случи при този сценарий с четвъртата власт. Тази власт, която оказвайки натиск и на управлението, и на същия този бизнес, го прави в обществен интерес, а не от чисто лобистки интереси?