Ролята на медиите ЗА правото на всяко дете на семейство
04 май 2016
Това не е статия за ролята на медиите, каквато те играят в реалния живот в България. За нея всеки може да погледа и почете два-три дни и всичко ще му стане ясно.
Това не е статия за ролята на медиите, каквато трябва да бъде, ако говорим за защита на човешки права. За нея всеки средно интелигентен човек трябва просто да затвори очи и две-три минути да помисли.
Тази статия ще даде отговор на въпроса Защо. Защо медиите в реалния живот в България имат рационална полза да действат така, както в дебелите книги пише, че е правилно – особено при гарантиране на права и съхранение на човешки ценности.
Моето мнение е, че каузи като защита правото на всяко дете на семейство са в по-голяма степен шанс за българските медии и като втори аспект – тяхна отговорност и задължение. Децата като обект на информация присъстват в медиите, по-интересно е как и с какво. Защото определено първата асоциация на всеки НЕ е с правата на същите тези деца. Не бива да забравяме, че децата участват в няколко социални кръга, започвайки от семейния, на социалните групи и на държавата като по-голяма единица. Наскоро попаднах на материал, в който се говореше как за отглеждането на едно дете трябва цяло село. Да, трябва цяло село, трябва цял квартал за възпитанието и съблюдаването на поведението му. Но най-вече трябва да успеем да изградим децата като съзнателни, самостоятелни, достатъчно уверени и мислещи индивиди. За да може
те да изживяват пълноценно чувството си за принадлежност, да изграждат своите ценности, да формират общности и да развиват уменията си. За да може след това да върнат добавена стойност към същото това общество. Вярно е, че не живеем в комуни, но колко близка е общността (и не само като корен на думата community) до идеята на селото, за което стана въпрос по-горе.
Не искам да разширявам паралела между децата и цветята с естествените процеси на засяването, поливането и отглеждането и да обобщавам, че тази цветна градина после ще радва цялото ни общество и всеки от нас. По-скоро намирам за по-важно да обърнем внимание на това как говорейки и превръщайки правото на семейство в тема от дневния ред на обществото, медиите в България могат да разпознаят своята задача и роля. Защо е важно, говорейки със, за и на децата да обръщаме внимание и на аспектите, свързани с ролята на правоносители?
Освен отговорността към обществото, медиите притежават инструмента през общественото внимание да влияят и на вземащите решения. И ако са наречени власт, то е не само за да бъдат коректив, а и да оказват влияние върху тенденциите, върху извеждането на важното и значимото на преден план и в в светлините на прожектора.
Да не забравяме, обаче, че самите медии напоследък изживяват един по-особен натиск. Той е породен от начина на създаване, разпространение и консумиране на информация. Ако преди имаше по-лесно доловими взаимовръзки от медии и журналисти, през лидери на мнение към групи и широка общественост, то днес тези участници в общуването действат успоредно, преплитайки се и говорейки всеки с всеки и борейки се за внимание. Постепенно натискът от тази конкуренция, за моя радост, започва все по-малко да „вкарва темата“ в шумното, жълто говорене и създаване на сензации за мигновено привличане на клиенти (разбирайте зрители и читатели), които след това да бъдат продадени на другите клиенти (разбирайте рекламодатели). По-скоро се върви към една възможност медиите да намират финансиране не през тиражите си, а през нови начини за взаимодействие с организациите, каквито са native advertising, branded journalism и създаването на качествено съдържание.
Защото и през социалния, но и през икономическия ангажимент на медиите става все по-важно те да бъдат разпознавани от компаниите като достатъчно надежден, последователен и ангажиран професионален партньор. А партньор избираме не по това дали измерва достъпа до аудиторията с изхвърлени в кофата тиражи и мъртви души в статистиката, а изграждайки персонализирана индивидуалност, която се идентифицира с наистина важните теми.
Посоките за мен са ясни. Чувствителността на гражданите трябва да се насочва към темата кой носи отговорност за правото на децата на семейство. Тази промяна няма да започне сама да се случва достатъчно бързо и достатъчно качествено. Затова ролята на медиите е да бъдат медиатори в обществената дискусия, така че да бъдат разпознати ясно потребностите на отделни групи от обществото, в случая децата. Поставянето на акцент върху правата може да доведе и до много преки последици, например самосезиране на институции, но главното е да бъдат въвлечени в една обща дискусия всички участници.
Изключително важно е да се говори и да се показват добрите примери. Това е позитивният начин, който налагат съвременните тенденции във възпитанието на малки деца. Този принцип може да бъде приложен и при възпитанието на цялото общество, където доброто се превръща в ролеви модел. Както от личности, така и от компании.
Затова не оставяйте безлични добрите инициативи, дори и ако идват от корпорации. Независимо от изтъкнатите причини – по-особени тълкувания на определени законодателни рамки, редакционни политики – те са много по-дребни от значимостта на ценностите. Както известните личности застават с имената и лицата си зад конкретни каузи, така и марките го правят. Не ги задрасквайте! Никой не казва „Взехме ексклузивно интервю от една българска певица“ или „…от един световен модел“.
При положение, че не съществуват реални ограничения, добрият пример е този, който може да промени тенденциите. И в крайна сметка да донесе на медията достатъчно разпознаваема идентичност, така че да я превърне в силен партньор за инициативите на различни организации.
Ролята и позицията на медиите обичайно се свързват с влиянието, което те упражняват – съответно и произтичащите оттам отговорности и задължения, преплетени със собственото възприемане на медиите за тях самите: като социална организация, като икономическа, като смесица от двете, като четвърта власт или просто като обединение на хора, желаещи да споделят мнението си. Темата е актуална и широко дискутирана, заради преструктуриранията в начина на консумация на информация в следствие влиянието на интернет. И това е времето, когато на преден план излизат автентичността и достоверността на информацията.
Научете повече на www.detebg.org